четвъртък, 3 ноември 2016 г.

"Мечът на лятото" - Рик Риърдън ( Магнус Чейс и боговете на Асгард) - ревю

"Мечът на лятото" - Рик Риърдън
( Магнус Чейс и боговете на Асгард) 


   
    "Мечът на лятото" е първата книга от новата поредица на Рик Риърдън - "Магнус Чейс и боговете на Асгард". В нея, любимият писател на подрастващите, ни потапя в митовете за викингите и техните страшни скандинавски богове. Главният герой и виновник за епичните приключения описани в книгата е Магнус Чейс. Едва на шестнадесет, той е преживял много повече от това, което което неговите връстници не могат да си представят, но съдбата му е приготвила още изненади.Магнус трябва да умре, за да живее. 




"Казвам се Магнус Чейс и съм на шестнадесет. Това е история за това колко се обърка животът ми, след като ме убиха."


    Сюжетът на "Мечът на лятото" съчетава в себе си скандинавските вярвания, породени от суровия живот на север, очарователността, която Рик Риърдън придава на персонажите си и неговите умения да разказва завладяващи и забавни истории. Всеки, които е прочел поне една от книгите на Риърдън, знае че той изправя героите си пред всякакви предизвикателства и комични ситуации, преди те да успеят да предотвратят бедствието, което е надвиснало над целия свят.Тъй като до сега бях чела само книгите му свързани с гръцката митология, ми беше още по-интересно да проследя историята на нордическите богове и какво точно представляват техните девет свята от световното дърво Игдрасил. Докато четете книгата, може да останете объркани заради многото странни имена назоваващи предмети, животни, дървета, герои, мечове, магии и др. , но повярвайте, това прави четенето още по-забавно. Дали Магнус ще се сблъска с могъщ и свиреп скандинавски божествен вълк или ще бяга от разярена катерица, която бяга напред-назад по световното дърво, е еднакво забавно и любопитно за проследяване. 


  Искам да отделя специално внимание на персонажите от книгата. Знаете, как когато четеш винаги се привързваш към един персонаж и винаги, когато се появи сцена с него, наостряте уши и очи,за да погълнете всяко негово действие или всяка негова дума. Е, в "Мечът на лятото" аз бях така само, че за всеки един от героите. Обикнах всеки един от тях заради характера му и уникалността му. Джуджето Блиц, което иска да бъде моден дизайнер , но е готово да скочи с парашут в стая пълна с великани, само за да спаси приятелите си. Елфът Хартстоун, който е преживял ужасно детство , но в края открива свое ново семейство, което го приема такъв какъвто е и му показва, че е силен и борбен човек....елф. Самира ал-Абас, която води двоен живот- като обикновено влюбено момиче и силна валкирия, бореща се срещу силите на злото.

– Дървото... Лаерадр. То си има име?– Повечето важни неща си имат имена – тя ми се намръщи. – Кой беше ти всъщност?– Много смешно.

 Мечът на лятото, който се казва Сумарбрандер, но му казват Джак, защото Сумарбрандер е твърде дълго. И на последно място, но не по важност - Магнус Чейс, който е изкован от ирония, непукизъм, хумор  и голяма доза героизъм. 

- Извинявай, дълго остро парче метал. Нараних ли чувствата ти?




 
 Разбира се, в книгата има още много персонажи, като съседите на Магнус  от "Валхала". Които също са доста интересна група, доста многоцветна и ...свирепа, готови да влязат в битка, винаги когато има възможност за такава.

-Да завземен хълма!..
- Но защо? - попитах в отговор аз.
- Понеже е хълм.
-Мре да завладява хълмове....

       Няма как да спомена и препратките, които Рик Риърдън е направил към известни филми  и също това, че е отличил боговете Тор, Локи, Один от тези, които сме гледали в поредицита за "Тор: богът на гръмотевиците". Чрез препратките и не толкова добре познатата ни скандинавска митология, "Мечът на лятото" се явява добър учител, който ще обогати общата култура на читателя по забавен и интересен начин. 

„Без спойлери. Тор обаче изобщо не си е гледал филмите.“ 


    Споменаването на герои от други поредици на Рик Риърдън и препратките към тях, бяха доста остроумни , типично в стила на тази книга. Възбуждащо интереса беше това, че Магнус и Анабет (от поредицита за "Пърси Джаксън и боговете на Олимп") имат роднинска връзка. Това успя да ме спре да търся приликите между Пърси и Магнус, а да сравня Магнус с Анабет, а те наистина имат общо- борбеността и прозорливостта. 



    В заключение мога да кажа, че да прочетете "Мечът на лятото" има много ползи, които не се изразяват само в приятно прекарване на времето , докато сте се потопили в историята, но и многото нови неща, които ще научите, хумористичния начин , по който Рик Риърдън ще ви представи героите и събитията, невероятното озаглавяване на всяка едно от главите и разбира се, изнедатите, които се крият в книгата.




Архив на блога