петък, 7 октомври 2016 г.

"Кажи ми три неща" - Джули Бъксбаум (ревю)

 "Кажи ми три неща"
Джули Бъксбаум






Издателство: Егмонт
Брой страници: 328
Година на издаване: 2016







  "Кажи ми три неща" е запленяващ роман за сложния живот на едно момиче, което се сблъсква с живота прекалено рано. Джеси Холмс загубва майка си, премества се да живее с мащехата си и нетърпимият ѝ син и на всичкото отгоре, трябва сама да се справи срещу нападките и обидите на новите си надути и богати съученици. Единственото, което помага на момичето е това, че някой от новото ѝ училище започва да ѝ пише анонимни имейли и да ѝ дава напътствия, как да се справи с всеки следващ ден. Скоро тези чатове прерастват в най-сигурното нещо в живота ѝ, но все пак остава въпроса- кой стой зад екрана?


 

   В стила на книгата, ще се опитам да формулирам тази рецензия, като играта, която играят Джеси и нейният Някой/Никой. Ще напише трите неща, заради които се влюбих в "Кажи ми три неща". И да, наистина се влюбих в тази книга. Тя е едно съкровище, което ти стопля сърцето и в което можеш да се потопиш, за да забравиш собствените си проблеми.









      1) Стилът на писане. Джули Бъксбаум пише изключително увлекателно. Няма нито една дума, която да не си е на мястото или описание, което да е в повече (или по-малко). За тези 328 страници, които е книгата, нито една не ми беше в тежест, а напротив- жадно поглъщах страница след страница и мога смело и гордо да заявя, че прочетох книгата за един ден. Да, не ви лъжа. Толкова дълбоко и неусетно се привързах към героите и тяхната история, че просто ми беше невъзможно да се откъсна (за съжаление на учителите ми).
  Макар че книгата е young-adult и е романтична, писателката прекрасно е вмъкнала този мистериозен мотив с тайната самоличност на човека, с когото си пише Джеси. И това, че трябваше през цялата книга да обръщам внимание на всяка една подробност и да правя предположения, кой може да е Някой/Никой, ми достави огромно удоволствие.




    2) Героите. ОБОЖАВАМ персонажите в тази книга и техните характери. Всеки един от тях е прекрасно изграден и има съществена роля в книгата. Джеси е уникална героиня, защото едновременно е типичната обикновена тийнейджърка, за каквато сме свикнали да четем и в същото време, не е. Тя е специфичен персонаж, който се бори в собствения си Ад и се опитва да намери мястото си. На много моменти от книгата, искрено и съчувствах и се чудех, какво бих направила аз на нейно място. Затова и съм много щастлива, че в края на книгата всичко за нея се нареди (и че моите предположения се указаха верни).

    Обожавам чатовете между Джеси и Някой/Никой. Всички тези съкровени неща, които си споделяха и които бяха описани по начин, които докосва и ума, и сърцето.  Те са две ранени души, които успяват да намерят утеха една в друга. Самата мисъл, че когато се почувстваш самотен, щастлив, тъжен или въодушевен, винаги можеш да пишеш на някого, който ще те разбере, който ще иска да узнае повече за това, как се чувстваш, ме караше да се размечтая каква прекрасна връзка има между двамата.




   3) Третото нещо, което ме накара да се влюбя в "Кажи ми три неща" е замисълът... и всички прекрасни мисли, които могат да бъдат намерени между страниците на книгата. Историята е лека, весела, романтична и същевременно изпълнена в нея се говори за доста сериозни теми, като :смъртта, наркотиците, унижението в училище, сексът, съмненията в себе си, в това какъв си и дали другите те приемат.
  Всеки заслужава да намери своя Някой/Никой, защото всеки от нас е някой стига да намери правилният човек, който ще му покаже, че за него, не е никой.



"Съвършените дни са за хора със скромни, осъществими мечти. А може би всъщност са за всички нас, защото ги има само когато погледнеш назад – струват ни се съвършени, защото са съдържали нещо, което необратимо и безвъзвратно сме изгубили."







"Не, истината е, че не желая да бъда никъде другаде, защото където и да отида, пак ще съм си аз. Заклещена в това съзнание, в това тяло, в това грозно блато от човешки недостатъци"







  •     П.С Не  мога да се сдържа, ще напиша още една допълнителна причина, заради която си струва да прочетете тази книга, а именно литературните препратки в нея и любовта на главната героиня                   ( и не само) към книгите.





  • Препоръчвам ви "Кажи ми три неща"от Джули Бъксбаум с две ръце и с цялото си сърце. Не казвам, че ще бъде по вкуса на всеки от вас, но смятам, че  е история, която си струва и времето, което ще отделите за скромните ѝ 328 страница, няма да е пропиляно.




  • П.С Нямаше как да не ви споделя радостта си, когато открих снимката, която е в дясно. Точна така си представям един от героите от книгата. Ще се радвам, ако сте чели книгата или след като я прочетете да ми напишете, дали сте си представяли Итън по този начин, особено когато е седнал кротко, погълнат от книгата си.

Архив на блога