понеделник, 15 август 2016 г.

"Гавин и завръщането на магията"- Джеймс Тредуел (ревю)

"Гавин и завръщането на магията"
Джеймс Тредуел

  Здравейте, 
    преди да започна с ревюто за тази доста объркваща, по мое мнение, книга,искам да се извиня,  че толкова дълго време не бях качвала нищо в блога. Но дните за летни почивки преминаха и аз съм отново тук, за да споделям с вас впечатленията си за всяка прочетена ,от мен, книга.

  А сега малко повече за "Гавин и завръщането на магията". 

   Отдавна, преди много векове, на света имало магия, щастливи звезди и русалки. Но един ден Дарът бил изгубен и всичко това се превърнало в мит. Магията била заключена, скрита от земята, въздуха, водата, огъня, мисълта и погледа.

  Гавин е обикновено петнайсетгодишно момче. Или поне се преструва на такова. Всъщност Гавин вижда невидими за останалите неща и същества и когато споделя това с един от учителите си, бива отстранен от училище за седмица. Родителите му решават да го изпратят на гости на леля му, но качвайки го на влака за Корнуол, нямат представа, че когато пристигне, на гарата няма да го очаква никой. Защото наближава денят, в който магията ще се завърне, по-мощна от всякога.
  Както става ясно от резюмето на книгата, сюжетът се върти около главния герой- Гавин. Но композицията на произведението на Джеймс Тредуел е малко по-сложна, защото има две сюжетни линии, които към края на книгата се пресичат. Интересното е,че едната описва,както споменах-животът на 15-годишния Гавин, а другата проследява разцветът и погромът на магията.

   Въпреки завладяващата история,която авторът е представил в тази книга, според мен тя имаше някои доста неприятни ,за читателя, недостатъци. На първо място, не ми хареса колко бавно се развива действието и как измежду всички написани неща, се изгубва действителното развитие на сюжета и героите. Другото нещо,което е повече от нужното, е мистерията. В началото е пленително читателят да бъде държан нащрек,но когато прочетеш книгата, а все още не си сигурен за повече от половината споменати неща,герои или събития,някак удоволствието от прочетената книга се загубва.
  
   Но творбата има и своите достойнства. Главният герой- Гавин, се променя значително от първата до последната глава. От нерешително момче,той  се превръща в боец.  Тази негова страна ми хареса много,защото тези способности,които притежава, не подхождат на плахия характер,който показва в началото.
 Обикновено, когато някой му кажеше, че го разбира, беше точно обратното. Именно това заявяваше майка му, когато всъщност не му вярваше. Само че този път не го интересуваше кой му вярва и кой - не.
  Останалите герои също допринасят за историята с причудливите си характери. Такъв персонаж е Хестер Лайтфут. Тя е умна,шантава и непредвидима. Нейният образ ме плени от самото начало на книгата и във всяка глава,в която се появяваше ме изненадваше с нещо ново. Марина- странното дете,което държат в тайна, също ми стана любимка,въпреки че на моменти си признавам,че беше доста дразнеща с наивността си,но независимо от това,тя ми хареса,защото беше  един от малкото хора,които не се присмяха на Гавин,заради нещата,които вижда, и го подкрепиха.

  Злодеят в книгата е едно от отличните попадения на автора,тъй като поне аз не очаквах така да се развият нещата до края. Допадна ми мотивът за Дарът,за който Велият маг толкова се бори и заради който се провали толкова пъти. Но пък покрай това се отличи образът на Касандра. която по мое мнение е изключително мъдра жена и уникален персонаж,който правеше книгата една идея по-завладяваща и пълна с напрежение.
  
    "Гавин и завръщането на магията" е доста необичайна книга,чиято атмосфера поглъща читателя и го превежда през вековете,за да му разкрие завладяващата история на магията и на това каква отговорност е да бъдеш различен.
  
 Благодаря на издателство AMG Publishing за предоставената възможност да прочета тази страхотна книга.
  

Архив на блога