Подземен свят (фен фикшън)

Трета глава
Излязох от кабинета на Бейн с Алек по петите ми. Трябваше да се съглася с предложението за работа, но ако това момче продължаваше да върви така след мен щеше да стане лошо.
-         През цялото време ли ще се мъкнеш след мен ? – спрях рязко и Алек за малко щеше да се блъсне в гърба ми.
-         Имаме задача за тази вечер, затова стоя с теб. Не се ласкай.
-         Не се лаская. Свикнал съм хората да се опияняват от красотата ми. – Алек извъртя очи и мина покрай мен, като ме блъсна в рамото.
Седнах на една празна маса и се замислих. Как точно трябваше да вземем парите на някой без той да разбере ? Ами Алек, с какво точно щеше да ми е полезен той ? Можех да свърша задачата и сам. Щом трябваше да си бърз, за да се справиш, значи бе по-добре сам да работя.  Телефонът ми иззвъня и прекъсна размислите ми.
-         Ало ?
-         Джейс, къде си? – беше доведеният ми баща.
-         С приятели съм.
-         Кога смяташ да се прибереш ?- по гласа му усещах, че е ядосан от честите ми излизания и закъснявания  вечер.
-         Може да се забавя.
-         Защо ?
-         Имам работа, така че не ме чакай.
-         Не може да продължаваш така, Джейс. Искам да се прибереш веднага.
-         Извинявай, но няма да стане. – затворих телефона и изключих звука. Не исках да се карам с приемните ми родители, но трябваше да ме оставят малко на спокойствие.
След няколко минути, в сепарето дойде Алек. Беше се преоблякъл и сега носеше черни дънки и потник.
-         Тръгваме ли ?
-         Да. – определено не беше много разговорлив.
Излязохме от  клуба и аз се насочих към мотора си.
-         Какво правиш ? – попита ме Алек.
-         Качвам се на мотора си, очевидно.
-         Колата, с която ще отидем, е отзад.
-         Е и ? Бейн искаше да сме бързи, а  по-бърз от мотора ми няма.
-         Но точно Магнус избра колата. – явно това бе първото име на Бейн.
-         Тогава върви с колата, аз не тръгвам без мотора си. – запалих го и подадох газ, така че да докажа на Алек, че няма да ми промени решението. Той неохотно се приближи до мен.
-         Аз зад теб ли да седна ?
-         Да. – Алек преметна единия си крак зад мен и се качи.
-         Хвани се здраво. – отпуснах малко якето си, а Алек се хвана за него.
-          Така ли ? – звучеше притеснен.
-         Дръж се за мен. – Ако неговия глас трепереше,  то моят беше раздразнен.
-         Така съм добре. – извъртях очи и хванах ръцете му, като ги поставих около мен. Не исках да ми тежи на съвестта, ако падне някъде по пътя.. или пък тук. 
Пуснах ръцете на Алек и вместо да стоят здраво, около мен, те се изхлузиха по коженото ми яке и Алек падна от мотора.
-         Охх. – чух вика му до задната гума.
-         Какво ти стана ? – слязох от мотора и му помогнах да се изправи.
-         Ъ.. нищо.
-         Падна от мотора. Или си по-смотан отколкото си мислех или те притесни това, че трябва да ме хванеш.
-         Нее. Какви глупости си мислиш. – Алек изтупа прахта от себе си и беше готов отново да се качи на мотора. – Просто малко се притеснявам от моторите, това е.
-         Хайде, качвай се тогава. Нямаме цяла нощ.
Този път Алек ме хвана здраво и аз потеглих по тъмната улица.