Подземен свят (фен фикшън по "Реликвите на смъртните")

by - април 26, 2014

Подземен свят
Първа глава

-        - Хайде, Джейс. Само теб чакаме.
Запалих мотора си и се приближих до стартовата линия. Закопчах догоре коженото си яке и дадох знак на момичето отпред, че съм готов. То махна шалчето от врата си и го вдигна високо над главата си. Усещах погледите на публиката вперени в мен и останалите участници, но аз гледах единствено синия шал, който се вееше на нощният вятър. Подадох газ и моторът ми избръмча силно. Момичето свали рязко ръката си и аз излетях. Или поне така се чувствах- вятърът разрошваше русата ми коса, която падаше на къдрици по челото ми. Но аз не усещах вятъра, не усещах студа, който проникваше през якето ми, единственото чувство, което изпитвах бе свобода и неописуем адреналин. Подадох още газ и се изстрелях пред другите. Чувах ги, как се опитват да ме настигнат, но моторите им се предаваха преди дори да стигнат до задната ми гума. До някъде тези състезания бяха за хора с добри мотори, но те трябва да са и опитни, защото колкото повече сила имаш, толкова по-силен трябва да си.
Стигнах финиша и направих рязък завой. Трябваше да се върна до мястото, откъдето бях тръгнал. Другите минаваха покрай мен и ме гледаха злобно, но аз ги подминах без дори да ги погледна. Победата беше моя, но адреналина не беше напуснал вените ми. Засилих се и подкарах мотора на задна гума. Минах отново покрай момичето, което  бе поставило шала на врата си. Направих кръг около нея и издърпах шала и. Тя започна да се киска и да пърха с мигли. Спуснах мотора отново на две гуми и хвърлих шала зад себе си. Не ми трябваха такива лигли. Прекалено много от тях бях срещал в клубовете. Клубове. Една забравена мисъл се прокрадна в съзнанието ми. Трябваше до 23:00 часа да съм в клуба на Бейн.
Слязох от мотора и влязох в изоставената сграда, край пътя, на който се състезавахме.
-         Ето го, любимия ми състезател. – каза Себастиан. Той организираше всички състезания и бе цар на незаконните сделки. Погледнах към него и се приближих, към бюрото, на което бе седнал.
-         Имам работа,затова ако може да забързаме малко нещата този път. – седнах на един стол пред него, а охранителите от двете му страни застанаха на щрек.  
Себастиан ме огледа, но после кимна и се обърна към единия от охранителите. Той се приближи до високия шкаф в ъгъла на стаята и го отвори. Както всеки път извади от него две пачки с банкноти и ги постави пред шефа си. Започнах да барабаня с пръсти по крака си, докато Себастиан броеше парите. Ако закъснеех за срещата с Бейн, тези пари, които вземах от Себастиан, нямаше да имат никакво значение. След няколко минути, парите ми бяха прибрани във вътрешният джоб на якето ми. Изправих се и се насочих към вратата.
-         Изглеждаш нервен. – обърнах се отново към Себастиан.
-         Състезанието беше уморително.
-         Ти си най-добрият.
-         И най-добрите имат лоши дни. – усмихнах се престорено и излязох.
До мотора ми беше застанало момичето, което даде начало на състезанието. Когато ме видя, че се приближавам се подпря на мотора и вдигна единия си крак, така че той бе опрян на пластмасата на мотора.
-         Хей, сладур, ще ме повозиш ли ?
-         Хей, ще се разкараш ли ? – дръпнах я за ръката.
-         Обичаш да се правиш на груб, а?
-         Не, не обичам да ми драскат мотора. – погледнах я със смразяващ поглед  и тя се отдръпна.
Наведох се и огледах мотора. За щастие имаше само няколко петна и нищо одраскано.  Изтърках мръсотията с ръкава си и се качих.
-          Ще се видим отново, нали ? –лигаво ме попита момичето.

Сложих си качулката и потеглих напред. 

You May Also Like

2 коментара