Публикации

Показват се публикации от 2014

Търсач на вълшебства

Търсач на вълшебства
Защо да ви разказвам своята история, тя е история, като всяка друга. И аз като всички деца обичах да мечтая и имах разбира се свой мечти. Единственото нещо, което може би ме различаваше от другите, беше въображението ми. От малка смятах, че животът ми ще бъде специален и едва ли не пълен с вълшебства. Не обичах да си играя с другите деца, защото предпочитах да съм сама и да си измислям истории. Може би всяко дете вярва в чудеса и магии, но мина време, аз растях, но в сърцето ми продължаваше да тупти онова нещо, което хората наричат„искра”. Тази моя искра не туптеше за подвизи, състезания или просто, за да се докажа, тя просто искаше да поддържа спомена ми, че някога съм вярвала, че съм необикновена. Е, с времето живота се променя и колкото и да искаш не можеш да го спреш. Детството започва да се отдалечава все повече и неусетно си готов да забравиш всички игри и невинни мечти, заради това да бъдеш „голям”. Аз го осъзнавах. Знаех, че ще порасна и че колкото и да се …

Ангел

Всеки може да лети. Всеки може да изпита чувството да си някъде там, свободен и щастлив. За разлика от нея. Тя бе момиче – обикновено, с не най-хубавият външен вид и не изпъкваща с особен интелект. Може би беше добра, но както на всички, през ума и понякога минаваха лоши неща.  Тя не обичаше да общува или да се среща с хора, кой знае колко. Затова и нямаше много приятели. И все пак колкото можеше, момичето се чувстваше добре в кожата си. Вярно, имаше моменти, когато беше на ръба и то заради самата си психика. Сама умееше да предизвиква в себе си от най-лошите  до най-добрите емоции.  Като всеки човек и тя искаше да намери щастието, да се почувства специална поне за миг. Казваха и, че ако намери това, което я прави щастлива, животът и ще бъде прекрасен. А тя бе наивна. Нямаше как да се спори или оправдае това. Не можеше дори да се каже, че е малка и наивността и е нормална.  Та така, момичето, което ще продължава да е анонимно, тъй като нейният живот е просто история, сътворена от др…

Болка

Болка. Има много видове болки, не говоря само за физическите, защото те колкото и да са жестоки, могат да  се издържат. Душевната болка е друга. Независимо от какво е породена, тя те разкъсва и разяжда, кара сърцето ти да бие учестено, гърдите ти да се свиват, да не можеш да дишаш нормално,  а от очите ти да капят сълзи. Колко е трудно да спреш сълзите, когато всяка част от мозъкът ти обработва информацията, която предизвиква болката. Колко е трудно да искаш да спреш да чувстваш поне за миг. Чувствал ли си се като развалина някога ? Като нещо, което няма бъдещо и настояще, като нещо, което изпитва само болка и всичко друго е непоносимо.
Иска ми се това чувство да ми е непознато, да си измислям за него и никой да не го изпитва, но за жалост всеки от нас ще има поне един момент в живота, когато всичко ще му се струва черно. Дори сега самата аз да не виждам хубавото, знайте че не всичко е черно, все нещо ще се появи, някакъв нов нюанс и всичко ще придобие отново цвят.

Разкази

Драги читатели на моя скромен блог, днес съм Ви приготвила два разказа, които привидно започват еднакво, но с развитие на сюжета се превръщат (поне според мен) в нещо поучително. Дано Ви харесат !

Кръвта вода не става Беше мрачна и бурна нощ.  Джон бе по пътя към дома си. Той вървеше бавно по тротоара, а дъждът се сипеше отгоре му. Но това изглежда не го притесняваше, защото Джон бе изпънал ръцете си настрани и гледаше към небето. Изведнъж бурята се развихри още по-силно и клоните на дърветете започнаха силно да се клатят, така че Джон се отдръпна от тях от страх да не се счупят и да паднат отгоре му.  Както гледаше към небето, той забеляза тъмна сянка, която се приближаваше към него. В началото, Джон си помисли, че това е просто тъмен облак, но колкото повече го наблюдаваше, толкова по-близо идваше силуета и накрая се спусна пред него. Джон се стресна и направи крачка назад, но се подхлъзна и падна. Сянката придоби човешка форма и му подаде ръка.  „Тони, стресна ме.” – каза Джон докат…

Шерлок Холмс -Сър Артър Конан Дойл (Sherlock Holmes- Sir Arthur Conan Doyle)

Изображение
Определено всеки един от нас по една или друга причина е бил запознат с методите и с разказите за този известен детектив, чиято слава вече много десетилетия разбужда любопитството на читателите и поражда голяма възхита в Артър Конан Дойл.
  Шерлок Холмс е най-известният детектив на всички времена. Чрез своята наблюдателност и гениална дедуктивност, той си печели любовта на хората и остава един от най-любимите литературни образи.
Сър Артър Конан Дойл е автор на 56 разказа и 4 романа за прочутият консултиращ детектив, написани в периода 1887-1927. В разказите Шерлок Холмс винаги е следван от верният си приятел и помощник, военният лекар Джон Уотсън. Те са съквартиранти, което им подпомага да разрешават случай заедно. Почти всички случки свързани с Шерлок Холмс са написани от името на д-р Джон Уотсън, с което се показва, че съквартирантът му освен негов помощник е и един от хората, които се възхищават на дедуктивните способности на детектива и затова пише и публикува всички истории …

Град на небесен огън - Касандра Клеър

Изображение
Ave atque vale ! 

Здравейте,


    напоследък обръщах много внимание на фен фикшъна и не съм правила ревюта на книги, затова днес реших да Ви представя книгата "Град на небесен огън" от Касандра Клеър. Тази книга е много скъпа за мен, въпреки че излезе  преди една седмица в България. Цялата поредица ("Реликвите на смъртните") остави в мен много емоции, които много малко книги са пробуждали в сърцето ми. Хората са различни и не очаквам за всеки от вас книгата да е толкова интересна, колкото беше за мен, но се надявам, че чрез това ревю ще разбудя любопитството Ви поне малко.

Клеъри Фрей е на път да се сблъска с най-голямо изпитание в живота си- нейния брат Джонатан или както той иска да го наричат Себастиан. Какво се очаква да направи тя, когато живота на всички ловци на сенки е в нейните ръце, а във вените на брат и тече демонска кръв ? За нейно щастие, тя има подкрепата на своите приятели и любовта на живота и-Джейс Херондейл, който също не е обикновен. Като носител…

Подземен свят IX глава

Глава девета  Спрях пред бара на Магнус. Както винаги имаше много мотори и коли, а отвътре се чуваше силна музика. Помогнах на Клеъри да слезе от мотора и се отправихме към задната врата, която водеше близо до стаята на Алек. Клеъри вървеше зад мен без да казва нищо, но усещах любопитният и поглед да оглежда наоколо. Минахме през тъмния коридор, който отделяше бара от помещенията за персонала. Клеъри ме хвана за ръката, при което останах малко изненадан и за малко не се блъснах в дървената врата на Алек.  Влязох направо, без да почукам и за моя радост, той бе сам. Алек лежеше на леглото в края на стаята  и четеше книга, която приличаше на старо копие на „Гордост и предрасъдъци” . Косата му беше влажна, а по синята му тениска с надпис „не си играй с мен” имаше капки вода. Ъглите на устните ми се извиха на горе и ако не се намирах в кризисна ситуация, нямаше да мога да потисна смеха, който напираше в мен. За сметка на това, бях благодарен, че не заварих Магнус в стаята, защото със сигурн…

Подземен свят VIII глава

Глава 8
Вцепених се. Ставаше нещо, за което нямах никаква представа, а аз много мразя да не знам, какво се случва. Клеъри и Себастиан се познаваха отнякъде и още по-странното бе, че той я наричаше своя сестра. Погледнах няколко пъти към Клеъри, а после към Себастиан и в ума ми бавно започнаха да се изясняват някои неща. В нощта, когато срещнах Клеъри, тя се криеше от нещо, а ако бе сестра на Себастиан разбирах защо го правеше. И аз нямаше да съм много щастлив, ако някой от семейството ми е престъпен бос. -Виждаш ли, че колкото и да се опитваш винаги ще бъдеш в този свят. Ти си част от подземния свят. Дори приятеля ти е част от нас. Обзалагам се, че когато сте се запознали не си знаела, че той работи за мен. – Себастиан показа ехидната си усмивка, а Клеъри беше пребледняла и ме гледаше с ококорени очи. От честите проблеми, в които се забърквах съм научил само едно, когато положението е нажежено, гледай първо да се измъкнеш, а после търси отговори на въпросите си. Наведох се и извадих нож…

Подземен свят VII

Седма глава
Какво правех ? Не беше типично за мен да не се боря за това, което искам. Не че потвърждавах, че харесвах Клеъри, но тя бе интересно момиче. А тази нейна смелост ме впечатли още щом я видях в онзи храст. Но ето, че тя си тръгваше, а аз не можех да направя нищо. Дали ? Качих се на мотора си и се засили х по улицата. Спрях да нея и  и викнах: -Да те закарам ? – Клеъри видимо се стресна и се обърна към мен. -Няма нужда. – тя продължи да върви, а аз карах бавно и близо до тротоара. -Какво да направя, за да те накарам да се качиш ? – не беше присъщо за мен да се моля на някого. Мисля, че това момиче преобръща живота ми. -Хмм. Да си помисля. – тя хвана брадичката си с палец и показалец и присви едното си око, сякаш обмисляше философски въпрос. – Много ми харесаха онези чехлички, ако беше с тях, щях да се кача. -Ти сериозно ли ? – поклатих глава и я погледнах с присвити очи. -Не разбираш от шеги. – Клеъри дойде до мотора и се хвана за мен, за да се качи. -Аз ? Бейби, та аз съм ги създ…

Подземен свят (фен фикшън)

Шеста глава Събудих се от гласа на майка си. -Добро утро! – каза тя. Сигурно говореше с разносвача на вестници. Обърнах се по корем и  започнах да се унасям отново, когато се сетих за тайнственото момиче от снощи. Изправих се рязко и погледнах към леглото, където тя трябваше да спи. Да, ама не. Леглото бе празно, а прозореца зееше отворен. Подбелих очи и се изправих. Майка ми продължаваше да разговаря с някого. Докато навличах черната си памучна тениска се заслушах в диалога, който се водеше пред дома ми. -Мога ли да Ви помогна с нещо ? -Ъъ.. не. Само минавах. -През дървото ни. – Надвесих се през прозореца и погледнах надолу. Момичето от храста се бе подпряло на дървото и кършеше ръце, докато измисли какво да каже на доведената ми майка, която я гледаше с изпитателен поглед. -Добро утро, мамо! – реших да се намеся и да разведря обстановката. Все пак това бе едно от нещата, в които бях добър. -Миличък, станал си. – не можах да разбера това въпрос ли беше или констатация. Въпреки, че беше…

Подземен свят (фен фикшън) V глава

Изображение
Пета глава


    Ако някой ми беше казал, че за една вечер от състезател ще стана крадец и ще разбера, че шефът ми и партньорът ми са ... партньори, нямаше да му повярвам. Започнах да се смея отново. Едва бях успял да потисна смеха в офиса на Магнус, а ето че след двадесет минути само споменът за сцената, на която бях свидетел, можеше да ме накара да изпадна пак в същото състояние. Обърнах се по гръб на леглото и зареях поглед в тавана. Бях се прибрал преди час, но сънят така и не идваше. Когато прескочих в стаята си през прозореца, приемните ми родители веднага дойдоха в стаята, навярно заради шума, който бях предизвикал. Но успях да се вмъкна в леглото преди да разберат, че се бях прибрал току-що.  По принцип бях по-добър в безшумното вмъкване вкъщи, но тази вечер си беше и без това по-смахната от обикновено, така че нямаше нищо странно в това, че паднах на пода, след като се проврях през прозореца. Та, след пет минути обикаляне в коридора и пред вратата на стаята ми, родителите ми най…