неделя, 22 януари 2017 г.




    Skam (Shame) е норвежки сериал, който добива огромна популярност по целия свят. Сериалът е известен с това, че всеки сезон се разказва от гледната точка на различен персонаж. Интересен е и начина на излизане на епизодите, тъй като не е познатата ни техника да излизат с точно определено времетраене на точно определен ден. При Skam, през всеки ден от седмицата излизат кратки клипове на главния герой за сезона , както и негови чатове в социалните мрежи, като в края на седмицата всичко тов се сглобява и се излъчва новия епизод на сериала. Това ни най-малко не повлиява на развитието на историята или на качеството на епизодите, напротив всеки епизод е изключително добре заснет, интересен и вълнуващ. Друго предимство на сериала е това, че съвсем реалистично представя живота на тийнейджърите в днешно време. Персонажите са 17-годишни, объркани, сблъскващи се с живота, откриващи себе си. Не целя да пиша суперлативи за сериала, но е невъзможно да не го обикнеш. Засягащ сериозни и наболели теми в съвремението ни и най-вече в живота на подрастващите- сериалът се превръща не само в развлекателен, но и поучителе. Наркотиците, насилието, сексуалността, религията, психическото състояние на човек, са само част от основните мотиви.

"Everyone you meet is fighting their own battle,
you know nothing about.
Be kind. Always."

    Главните герой в сериала ни се представят бавно, един по един, точно така както се появяват хората в живота ни. Запознаваме се с тях в определен период от живота си и те играят някаква роля в него. Тъй като първият сезон проследява живота на Ева, ставаме свидетели само на това, което тя преживява. Получаваме бегли представи за останалите герои, но не неразбираме изцяло тяхната история. Това прави сериала едновременно уникален, сякаш ние изживяваме всичко, но в същото време , е провокиращ, каращ те да следиш всеки сезон, всеки епизод, всяка сцена, всяка снимка излязла в мрежата.

 *Следващият текст може да съдържа спойлери


Season 1- broken lovers


     Както казах, първият сезон е отделен за Eva, като главен герой и през чиито очи ще проследяваме живота на един тийнейджър.  Още от самото начало рзбираме, че тя е самотна, антисоциална, въпреки че има дългогодишен приятел. С всеки епизод, тя става все по-уверена, излизаща от собствената си черупка, в която се е криела толкова време. Научава се да обича себе си, да вярва на собствената си преценка, да създава сама приятелства и да ги поддържа.



   В този сезон е засегната темата за наркотиците, макар и доста бегло. Те подпомагат на човек да се почувства по-спокоен и щастлив, но също те карат да промениш поведението си и дори да изгубиш доверието на любимите си хора. Друг мотив е изневярата и до колко една връзка е здравословна. Eva научава, че не можеш да бъдеш с един човек само, защото го обичаш - понякога любовта не е достатъчна, понякога трябва да обичаш себе си повече. От друга страна , е представен и мотива, в който една връзка не ти е достатъчна и това води до нараняване на хората, които държат на теб.
   Израстването е период, в който се създават приятелства, но и се разрушават; в който откриваш любовта, но и я изгубваш;  и най-вече, период в който можеш да се чувствам изгубен, но се преоткриваш.








Season 2 - Fantasy lovers

     Втория сезон проследява един мой любим персонаж- Noora. Тя е умна, борбена ,независима, силна, красива, отстаяваща мнението си и справяща се с всеки проблем. Въпреки, че е доста иронично, че нейната история е клиширано романтична, има доста неща, която е отличават от обикновените "тийн" драми. В този сезон се набляга на наистина сериозните неща, като сексуалносто посегателство и насилието. Това са теми, които засягат подрастващите и е хубаво, че чрез този сериал, всеки може да види какво е да станеш жертва на нещо подобно и как да продължиш да живееш след това. От друга страна, проследяваме сладката история на Нора и "лошото" момче- William, който има много повече проблеми от това, което показва. Двамата  се сблъскват с много предизвикателства, но успяват да открият пътя един към друг и това ни учи, че "Хората се нуждаят от хора." и това, че дори да си преживял нещо ужасно, нямаш  право да се държиш ужасно с околните.



Season 3 - Realistic lovers

Истина. Любов. Съществуване. 

  Главният герой на третия сезон е Isak. Той е прекрасен пример за това, колко много се променяме и израстваме , особено през юношеството. Но също и как трябва да се научим да приемаме себе си, да спрем да се крием освен от околните, а и от самите нас. Третият сезон е времето, в което научаваме да не съдим околните, заради сексуалната им ориентация, тяхната религия или защото страдат от някакво заболяване (особено, ако е психическо). За много хора, да си болен от нещо,  веднага те слага в графа "различен", "сбъркан". Но истината е много различна. Мозъкът е орган, както всеки друг и също може да се "разболее", затова както не съдим някой, който има астма, така не трябва да съдим и хората, които всеки ден се борят със себе си и със собствения си ум. Сексуалността е другият засегнат мотив. Ако имаш различна сексуална ориентация, това не те прави грешка на природата, всъщност хомосексуалността също е породена от еволюцията. Няма да се впускам в подробно обяснение на тезите, които са изказани и по двете теми, просто ще кажа, че Skam ни учи да бъдем широко скроени, да не слагаме етикети на хората, без дори да ги познаваме и да спрем да съдим околните.Любовта е всичко. Всяко човешко същество се нуждае от нея и я заслужава.  



     Обожавам историята на Isak и Even, защото те прекрачват всички граници, които съвременното общество е наложило и доказват, че можеш да си обикновен, нормален, добър, обичащ човек, дори да си болен, дори да си гей.
   Историята от трети сезон за мен е като приказка в реалния живот. Две объркани и самотни момчета, в една Вселена, в която срещат само проблеми. Какво би било , ако съществуват паралелни светове ? Дали някъде там, ще има някоя наша версия, която изживява живота си , от раждането до смъртта, в пълно щастие ? 
   





Персонажи:


   Ще пропусна вече споменатите герой от сериалите, тъй като като главни герои от сезоните, споменах много за техните характери и съдби. Тук ще обърна внимание на второстепенните персонажи, които прекрасно изиграват ролята си в света на Skam и са също толкова завладяващи, като самите главни герои. 



   Еskild- Няма как да не започна с него. Изключително забавен, истински и всеотдаен. Всяка сцена, в която участваше той, ме караше да се усмихна от сърце или да се смея, докато остана без въздух.


  Нека споменем някой от най-добрите му моменти, разкриващи прекрасния му характер (Спойлери): 









  •   Моментът, в който е готов да помогне с каквото може на Isak, дори след като той го нарани.



     



         Моментът, в който се шегува с Noora, че е толкова стриктна и трябва да се радва повече на живота... и на Уилиям.




         Моментът, в който подкрепя Noora при раздялата с Уилям, като дори я оставя да чисти стените, само за да спре да мисли за него.








         Моментът, в който се преструва на хетеросексуален, само защото Noora го е помолила да утеши Vilde и да и покаже, че е желана.








       Vilde - Признавам си, че не харесах нейната героиня, когато започнах да гледам сериала. Прекалено наивна и склонна да пренебрегне себе си, заради чуждото мнение. Харесва ми обаче това, че до края на втори сезон, тя успя да стане по-силна и знаеща какво иска. Ще се радвам да отделят един сезон за нея , за да разберем повече за характера ѝ. 





        Penetrator Chris - Споменавам го ,защото няма кого да залъгвам, той е екстремно секси. Всички са луди по него,той го знае, затова е и е такъв женкар. Не е някой, с когото можеш да имаш връзка. Но ми интересно да науча повече за него, тъй като е най-добрият приятел на William, а William е свестен и не би избрал за най-добър приятел, някой , на когото да не може да се довери и който е напълно безотговорен. От друга страна, през втори и трети сезон имаше доста сцени, в които Chris се целува с Еva, та това ме навежда на мисълта, че или той се е отказал от изневерите и има връзка с Ева, или че и двамата са напълно съгласни да имат отворена връзка, което също ще бъде интересно да се проследи.


    Jonas - Определено искам да разбера повече за този персонаж. През трите сезона разбрахме за него, че е изключително отдаден на връзките, които има, много добър и подкрепя приятел (реакцията му, когато разбра, че Isak е гей и е хлътнал по Евън нямаше как е по-перфектна), много жизнерадостен и спокоен човек. Но има все още толкова неизвестни за него, как е започнал да пуши трева, пристрастен ли е, какво е семейството му, още ли е влюбен в Еva...


    Sana - ако има персонаж, който е като неизчерпаем източник на знание, мъдрост , съвети и подкрепа, то това е Sana. Във всеки един от сезоните, тя се появява и спасява положението. Когато тя говори за даден проблем, той вече не изглежда така трагичен и невъзможен за решаване. От нея могат да се научат толкова много неща, а също и да се забавляваш, защото тя е един наистина прекрасен човек. Харесва ми това, че тя е мюсюлманка, защото показва на хората, че трябва да загърбят предразсъдъците и както казва самата тя, " Религията проповядва, че всички хора са равни, никой не трябва да бъде измъчван, подиграван или съден. Така че ако някой използва религията, като оправдание за злините си, не е вярно. Защото омразата не идва от религията, тя идва от страха." 





    Препоръчвам ви сериала с цялото си сърце и душа. Вярвам,че наистина ще се хареса на всеки , независимо от възрастта, защото в него ще намерите не само забавление и начин за релаксация, но и мъдрост, и разбиране. 


    четвъртък, 19 януари 2017 г.



         "Вселената на раменете ми" е книга написана от Дженифър Нивън. Писателката е популярна у нас с първата си книга  "Всички наши места", разказваща сърцераздирателната история на Вайълет и Финч, двама тинейджъри сблъскващи се с проблеми извън силите им, извън силите дори на възрастен човек. "Вселената на раменете ми" е подобна откъм тематика, но разбира се ни представя съвсем различни хора, с доста по-различни проблеми. Главните герои са Либи и Джак, а посланията, които ни предава авторката се въртят около това, всеки да приеме себе си, независимо какъв е, защото ако не се оценяваш сам, околните също няма да те "виждат". 


         "Ти си желан. Ти си необходим. Ти си единствен на света.". Тези думи остават в нас след прочитане на книгата, защото това е нещото, което ни докосва дълбоко; това е нещото, което всеки би желал да чуе, дори да има всичко и да се чувства щастлив. Историята на Либи и Джак е едновременно обикновена, но и много различна. Всички знаем, че това , което приживяват двамата, може да се случи на всеки , и все пак колко от нас биха се справили ? Харесвам Либи, като персонаж. Тя е силна и уверена, не се срамува от себе си, независимо грубото отношение, което получава от околните. Тя е човек, който отстоява принципите си. Всеки може да научи нещо от нея. Джак от друга страна, е представен като човек, който се опитва винаги да се впише, разбирам защо го прави, но не ми хареса това, че той напълно загубваше себе си, преследвайки целта си да се почувства нормален и да открие своето място. Двамата израстват с всяка страница от книгата, но доката Джак се науча да приема себе си, Либи се научава все повече да се разкрива пред света, защото е по-лесно да бъдеш "преследвач, а не плячка".  

       Исках да прочета тази книга, защото обожавам "Всички наши места" и очаквах и втората книга на Дженифър Нивън да е написана по такъв увлекателен начин, вмъкващ читателя сред страниците на книгата, но уви, леко съм разочароване. Сюжетът на книгата не ме привлече толкова, защото не беше динамичен, въртеше се около едни и същи неща, докато в края развръзката беше много динамична. Също е отделено много на вътрешните монолози на главните герои и на моменти ми се губеше действието в книгата. Като цяло книгата не е нещо, което не може да се чете, напротив, както казах има доста мъдрост, която може да извлече читателя от нея, но и не е нещо, което ще ви погълне дотолкова, че дни след като сте отгърнали и последната страница, да не можете да спрете да мислите за сюжета, за героите, за цялата ѝ Вселена.  

      Вълнуващо в книгата ми се стори болестта, от която страда Джак. Това е нещото, което ми помогна да изчета докрай книгата. Изключително интересно ми е да чета как живеят хора, които имат някакъв вид мозъчно заболяване. А, това, от което страда Джак не е лесно за усмисляне, тъй като не можеш да си представиш какво е, щом никога не си изпитвал нещо подобно. От тази гледна точка, смятам, че Дженифър Нивън се е справила блестящо с описанието на безликия свят, в който живее Джак. Насигурността, която изпитва дълбоко в себе си, той прикрива с маската на уверен и забавен млад човек. Единствено Либи успява да пропука тази маска и да му помогне да покажа на света истинския си образ. Контрастта между двамата е интересен - всички забелязват Либи , но отвръщат поглед от нея, докато никой не може да види истински Джак, за сметка на това, той винаги е обграден от множество хора.  Друг основен мотив в книгата е израстването и промяната. Либи не осъзнава, че когато е била малка и децата са и се подигравали открито, е било много по-добре от това, което се случва в гимназията- привидно всички са мили и дружелюбни, но в действителност не са такива.  

         Дженифър Нивън е показала с точност какво е да си в гимназията и да се сблъскваш с тривиалните тинейджърски проблеми, докато душевно страдаш , заради собствените си демони. Героите, които тя създава са силни и борбени личности, които имат различен подход към решаването на душевните си трудности. Макар не до там завладяващия сюжет, посланието на книгата е ясно и точно - за да намерим своето място, не трябва да се съобразяваме със света и с околните, трябва да се гмурнем в дълбокото и да променим това, което не ни харесва, да отстояваме себе си и да се обичаме, само така ще се почувстваме необходими, неповторими и желани.

        

    четвъртък, 12 януари 2017 г.


    Една история, едно момче, един шедьовър 




        Всеки човек независимо възрастта,националността, принадлежността и обичта си към книгите, поне един път в живота си е чувал името Хари Потър. "Момчето, което оживя" е мания запленила не едно или две сърца и въпреки, че от появата на първата книга и излизането на последния филм по поредицата мина доста време, верните фенове поддържат жив спомена за невероятните приключения, до който ни докосва Дж.К. Роулинг. Аз не правя изключение разбира се, иначе нямаше да пиша и тази публикация. Гордо мога да заявя, че книгите за Хари Потър са и винаги ще бъдат в сърцето ми. Както е казано, има истории, които остават завинаги с нас и историята на Хари е точно такава. Започваща увлекателно и магично, като детска приказка, първите две книги потапят читателя в една вълшебна атмосфера изпълнена с какви ли не чудеса. Още от първите редове на "Хари Потър и философския камък" решаваме, че ще бъдем с него до самия край и ще го следваме във всяко приключение, в което се впусне. Но както пораства и самия Хари, така и порастваме и ние , и разбираме, че не всичко е толкова прелестно, че по света няма само доброта, щастие и любов. След "Хари Потър и стаята на тайните" и "Хари Потър и затворникът от Азкабан", историята на младия магьосник започва да прераства в нещо, което спомага израстването на малките читатели. Както Хари се сблъсква с неочаквани и доста сериозни премеждия, така и читателя се сблъсква с истината, че в света се крият много опасности и има хора, които биха направили всичко, за да контролират останалите.
     
       Книгата "Хари Потър и огненият бокал" е изпълнена с мотивите за предателството, но и предаността; за смъртта, но и за борбеността; за лъжата, но и за търсенето на истината; и разбира се, за доброто и злото. В тази книга за първи път Джоан Роулинг среща Хари със смъртта , защото въпреки че тя е спомената и в останалите книги, тук за първи път тя е разгърната в цялата и жестока прелест, преизпълнена от емоциите, които носи със себе си. Следващата част от поредицата - "Хари Потър и орденът на феникса" не ми беше любима, когато бях по-малка, но вече знам защо- в нея има прекалено много мъдрост и истина, която невинаги може да се разбере от по-малките читатели. Вече гордо мога да заява, че дори това ми е втората любима книга от поредицата. Няма да се впускам в много подробности за книгата, не само заради това, че мога да издам нещо на тези, които не са прочели книгите, но и защото ако започна, е по-добре да напиша самостоятелно ревю за всяка от книги. Неслучайно реших да пиша за цялата поредица, това не е защото подценявам всяка една част, а защото смятам, че всяка една книга е шедьовър поотделно, а когато се обединят, те се превръщат в нещо много ценно и много истинско- нещо извън този свят. Та, в петата книга от поредицата, се запознаваме с жестокостта, подлостта, надменността, подмолните игри и всички останали жестокости, които всъщност не са само художествена измислица, правеща сюжета по-интересен, те са неща от реалния живот.

    Точно това обичам в "Хари Потър", че макар да знаеш,че цялата история е плод на нечие въображение и всичко магично е просто фантазия, можеш да припознаеш основните мотиви и в света, в който живееш. В него също има лъжи и измами, хора жадни за власт и такива, които се опитват да се борят-всеки ден и всеки час, измъчвани от собствените си демони. Пристъпваме и към предпоследната част от поредицата , а именно "Хари Потър и нечистокръвният Принц". Определено ми е доста трудно да изразя гласно всичките ми мисли и емоции свързани със света на Хари Потър и това става все по-трудно с достигането на края на поредицата. Това е така, защото сюжета става все по-напрегнат, атмосферата е все по-нажежена, а краят на всичко това изглежда все по-трагичен. В "Хари Потър и нечистокръвният принц", ставаме свидетели на една огромна загуба за литературния свят - великият и мъдър Албус Дъмбълдор бива убит и с него сякаш умира и надеждата нещата да се подобрят. Изведнъж красивата и завладяваща пъстрота от първите две книги ни се струва отдавна изгубена, заменена от сивотата на обречеността, която ни преследва след окончателното завръщане на Лорд Волдемор. Докато не стигнем и до последната финална част - "Хари Потър и Даровете на Смъртта", която е върховна, епична, уникална и много, много емоционална.  Това е времето, в което осъзнаваш, че си прекарал дни наред четейки за Хари, докосвал си страниците, по които е описана неговата история, чакал си с натърпение да разбереш повече и повече, стоял си буден до късно през нощта, само за да не напускаш приказния свят, което ти се струва по-истински от този, който живееш и когато
    затвориш последната страница, в теб остава онова прекрасно трагично чувство, че си преживял толкова много, но то в приключило. Няма друга подобна емоция, само четенето може да ти донесе нещо подобно- да изпитваш радост и тъга едновременно, заедно с техните хиляди нюанси. 

       

    Не е лесно да опишеш света на "Момчето, което оживя", а още по-трудно е да опишеш персонажите. Многопластови, упорити,борбени и индивидуалисти, всеки от тях, дори "лошите" са изградени по изключително съвършен и реален начин. Друго нещо, което ме накара да се влюбя в героите беше, че те имат предисловие и развитие. Можем да проследим всеки един от тях в миналото, да разберем за живота му , докато го следваме в личното му израстване във всяка една книга. Така не само добиваме по-голяма представа за героите, но и за света и отношенията между персонажите.


          Златното трио- Хари Потър, Рон Уизли и Хармаяни Грейнджър притежават черти, които всеки грифиндорец трябва да има, за да попадне в този дом - смелост, дързост и решителност, но тримата приятели притежават и много други качества, които има помагат във всяка неприятност, която ги сполети.




       Хари (Moмчето, което оживя; Избраният) освен изключетелно смел, е и борбен, жертвоготовен и упорит, това му помага да се изправи без страх срещу Волдемор и да приеме съдбата си , като Избраният.


    "Аз не си търся белята. Неприятностите сами ме намират." - Хари Потър




       
        
        Хармаяни (най-талантливата вещица) притежава необикновен ум, множество знания и разум, които освен че и помагат  в опасни ситуации, спомагат да контролира Рон и Хари, когато действат безразсъдно.

        "Аз ли?! Книги! И умение! Има по-важни неща... приятелство и храброст..." – Хърмаяни Грейнджър


       
         Рон (Кралят)  е добър в стратегиите, но има склоност да се впуска в различни неща, без да мисли. Въпреки това той притежава невероятно чувство за хумор и е готов на всичко за хората, които обича, затова и неизменна част от златното им трио.

              " Звучиш като Хагрид. Това е дракон, Хармаяни, може да се грижи сам за себе си. За нас трябва да се тревожим" -Рон Уизли






      Няма как да не спомена и един от любимите ми герой в поредицата- Албус Дъмбълдор. Той за мен е олицетворение на мъдростта, знанието, силата, добротата и храбростта. Можем само да черпим знания и мъдрост от неговите думи:





    • "Използвай винаги истинските имена на нещата. Страхът от едно име увеличава страха от самото нещо." 

    • "Разбира се, че се случва в главата ти, Хари, но защо това да означава, че е по-малко истинско.  "

    •  "Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов."

    • "Щастието може да бъде намерено дори в най-мрачните времена, стига човек да светне лампата."
      
    • "Има различни видове смелост – каза Дъмбълдор с усмивка. – Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си."

    И като за край помнете, че  в " Хогуортс " винаги е давана помощ на всеки, който я поиска и когато няма къде и при кого да се прибереш, "Хогуортс" е най-близкото нещо до родния дом.

     


    * Тъй като това е първата ми публикация за 2017 година, ви пожелавам през тази година да откриете себе си, да се опълчите на света и да оставите нещо след себе си. "Няма значение какъв е роден някой, а в какво ще се превърне". 

    * Ще оставя и един въпрос, на който ще се радвам да отговорите в коментарите: Желаете ли да направя рубрика, в която да качвам интересни неща свързани с дадена поредица или пък вие да ми препоръчвате поредици,за които да правя подобни постове, като този за "Хари Потър" ? 

    петък, 18 ноември 2016 г.

     Здравейте  ,
         реших да разнообразя малко книжните ревюта, като изпълня един таг, за който благодаря изключително много на Антон. Тагът е под надслов " I am a reader". На свой ред, аз тагвам Йоли
    Та, нека започваме. 



    1.Изберете една дума, която описва това да си читател?
    • Емоция. Да бъдеш читател, това е да се поставяш на мястото на много и различни хора, да преживяваш с тях и чрез тях различни неща  и най-вече да чувстваш това, което изпитват персонажите редом до емоциите, които ти самия изпитваш към тях. 

    2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?

    • Първата книга или по-точно поредици, която ме накара да се влюбя в четенето и книгите, беше "Хрониките на Спайдъруик" от Тони ДиТерлизи и Холи Блек. Книжките освен, че ме запознаха с четенето, ме сблъскаха и с любимият ми жанр- фентъзито. 


    3.Твърда или мека корица?

    • Като всеки страстен (верен, фанатичен, откачен и т.н) читател, обичам личната ми библиотека да е изрядно подредена, с грижливо пазени книги, а книгите с твърда корица създават съвсем различно впечатление от тези с мека корица. И въпреки това, когато си взема някоя книга, никога не го правя заради корицата. Така че, на този въпрос бих отговорила просто, като кажа, че щом е книга, дори да е без корица, пак бих я обичала.


    4.Как четенето промени същността ви?

    • Труден въпрос. Както е отговорил Антон, аз не познавам своя версия, която не чете, за да мога да открия разликите. Единственото, в което виждам разлика е, че понякога околните те смятат за по-странен и антисоциален, когато те видят с книга в ръка, а пази боже, ако започнеш да им говориш за книги.


    5.Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

    • Всяка книга би ме накарала да се почувствам комфортно, по простата причина, че независимо на каква тематика е книгата, щом започна да чета, аз се потапям изцяло в нея. А бягството от истинската реалност винаги ме кара да се чуствам една идея по-добре. 

    6.Кой беше човекът,който ви показа света на книгите? (или сами го открихте?)

    • За тази моя страст мога да благодаря от все сърце и душа на майка ми, която ми разкри прекрасния свят на книгите. Радвам се, че още от дете, тя ми разкриваше своята любов към книгите и я предаде и на мен. 


    7.Опишете идеалното си място за четене?

    • В стаята ми,седнала на леглото и  обградена от много възглавници; или зимата пред камината, седнала на мек и удобен фотьойл.



    8.Коя книга промени начина, по който гледате на света?

    • Книгите, които промениха светогледа ми са няколко. Най-голяма заслуга имат антиутопиите, като една от тях е "451 градуса по Фарнхайт" от Рей Бредбъри. Но книгата, която ми е повлияла изцяло, а  не само на начина, по който гледам на живота, е "Всички наши места" на Дженифър Нивън. Не напразно това е книгата, която с лекота наричам своя любима книга. Препоръчвам я на всички!


    Неусетно времето мина, докато отговарях на тези интересни въпроси. Отново искам да благодаря на Антон за тага и чакам с нетърпение да прочета отговорите на Йоли. 

    Лека и приятна вечер от мен и моето съкровище (библиотека). 

    вторник, 8 ноември 2016 г.

    "Сезонът на злополуките"  Мойра Фоули-Дойл


    Анотация:


        Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
    Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...



       "Сезонът на злополуките" е книга обвита в мистерия и загадки, мрачни тайни и завладяващи персонажи. Основната загадки в книгата е защо Кара и семейството ѝ, всяка година преживяват сезона на злополуките. Но докато четях, за да разгадая тази мистерия, в главата ми се появиха още много неизвестни, които направиха четенето на книгата още по-интересно и дори необходимо. Преди да започна да пиша това ревю, прочетох ревюта на други български блогъра, защото ми беше интересно какво мнение имат хората за тази книга. Останах доста изненадана от резултатите от това мое "проучване", тъй като се оказа, че "Сезонът на злополуките" не се слави с висок рейтинг сред читателите. Затова седнах и се замислих, какво в тази книга беше наистина добре написано и кое не чак толкова. Разбира се, по мое мнение книгата си заслужава поне 9/10 звезди, но щом пиша ревю за книгата, трябва да подходя малко по-обективно, затова ето всичко, което трябва да знаете за книгата, за да решите дали си заслужава да я прочетете. 

    Сюжет:
       Както можете да прочетете от анотацията, в книгата "Сезонът на злополуките" се разказва мистериозната история на Кара и нейното семейство през месец Октомври, по-познат като "сезонът на злополуките". Но сюжетът на книгата е много по-оплетен от това. Както споменах и преди, загадките в книгата са повече от една и се разкриват бавно до самия край на книгата. Това, което определено ме грабна в книгата е символизмът, който е използван за описването на много от сцените и героите. Точно символите и епитетите, които е използвала писателката вплитат читателя по-дълбоко в историята и в загадките на книгата, като превръщат четенето в още по-мистериозно. Друго интересно нещо е, че историята е съвсем тривиална, леко зловеща, но съвсем обикновена, но заради прекрасния начин на писанена Мойра Фоули-Дойл, сюжета на книгата наподобява повече приказва, с чудните си персонажи и причудливи събития. Забавно е, че докато четях имаше момент, в който смятах, че всичко описано от главната геройня- Кара, накрая ще се окаже просто нейн сън и нищо няма да е реално, точно това поражда използваният символизъм. 

    Персонажи:
      Всеки персонаж е строго индивидуално изграден и бива разгадан до края на книгата, заедно с основната загадка на книгата. Героите са многопластови, съдържащи в себе си не само чертите на характерите им, но и собствените им демони. 

      Книгата е написана от името на Кара, затова ще започна с нея. Тя както и останалите от персонажите е една объркана тийнейджърка, но общото между нея и останалите свършва до тук. Животът на Кара винаги е бил много сложен, объркан и странен, една от причините е сезонът на злополуките, но до края на книгата се разбира, каква е главната причина за това. От една страна Кара се опитва да бъде силна и смела, тя първа се заема с това да открие какво стои зад злополуките, които им се случват по едно и също време всяка година. Тя е единствената, която полага неимоверни усилия с умисъла да помогне на семейството си. Но дълбоко в себе си, тя е едно уплашено момиче, което не знае как да се пребори със собствените си емоции, подтискащо големи тайни в подсъзнанието си. Тя е оприличена с фея (това е пример за символите, които използва писателката, героите си имат свои двойници (подменените) ), защото притежава в себе си много сила, но също е и много лесно ранима. 
    Алис е по-голямата сестра на Кара. Тя винаги стои някак в страни от групата им. Алис е единствената, която отрича да има сезон на злополуките, защото тя е един от малкото хора, които знаят част от тайната на семейството им. Алис е истински силна и борбена, и не случайно е оприличена като дърво тъй като устоява на бурите, които я спохождат. Докато четях нейната история, дълбоко и съчувствах, защото макар и измислен персонаж, някъде в света е съвсем възможно да има момиче, като нея, което колкото и силно, и смело да изглежда, е преживяло много и е дълбоко наранено. 
     Само е доведеният брат на Кара и Алис. Ще започна с това, че той е описан, като мъждукащо момче, защото точно така го виждат и околните- той мъждука между весело и спокойно момче , и несигурно и наранено момче. Зарадвах се, че в края на книгата, Кара и Сам се събраха, защото това им помогна да излекуват част от раните си и да станат поне малко по-сигурни в себе си. Бащата на Сам го е изоставил, когато е бил малък, но това не е най-голямата жестокост, която е изпитал от него. Затова и Сам "мъждука" между двата си образа- на весело и тъжно момче, защото не знае кое е по-лошо, това че е бил изоставен или това, че баща му е чудовище. 
    Последният герой от чудната четворка е Беа. Тя е най-добрата приятелка на Кара и един доста интересен персонаж. На много пъти тя е наричана вещица, не само от приятели и съученици, но дори от самата себе си. Беа не е засегната от сезона на злополуките, но искрено вярва в него и винаги е до Кара, Алис и Сам. Тя има собствени проблеми, които са съвсем нормални за едно подрастващо момиче, но тя се опитва да избяга от тази нормалност, чрез страховитите истории, които разказва и картите, на които обича да гледа.  Нейния "двойник" в книгата, е като русалка, може би защото тя е толкова необикновена, че само едно магическо и трудно за откриване създание, може да изобрази нейната същност. 

    "И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."

      
      
         Основната тема в книгата е за осъзнаването на реалните проблеми, сблъскването с тях и разрешаването им (или заживяването с тях). Главните герой не са просто няколко объркани тийнейджъра, те са хора, преживели ужасни неща и борещи се да останат на повърхността. Връзката между героите е силна и жизненоважна за преборването на демоните им. Всеки от нас може да преживее сезон на злополуките, защото тогава не просто кожата бива разранена, тогава дори сърцето ти може да бъде счупено. 
      


    "Случват се злополуки. Костите ни се чупят, кожата ни се цепи, сърцата ни биват разбити. Ние горим, ние се давим, ние оставаме живи"

    четвъртък, 3 ноември 2016 г.

    "Мечът на лятото" - Рик Риърдън
    ( Магнус Чейс и боговете на Асгард) 


       
        "Мечът на лятото" е първата книга от новата поредица на Рик Риърдън - "Магнус Чейс и боговете на Асгард". В нея, любимият писател на подрастващите, ни потапя в митовете за викингите и техните страшни скандинавски богове. Главният герой и виновник за епичните приключения описани в книгата е Магнус Чейс. Едва на шестнадесет, той е преживял много повече от това, което което неговите връстници не могат да си представят, но съдбата му е приготвила още изненади.Магнус трябва да умре, за да живее. 




    "Казвам се Магнус Чейс и съм на шестнадесет. Това е история за това колко се обърка животът ми, след като ме убиха."


        Сюжетът на "Мечът на лятото" съчетава в себе си скандинавските вярвания, породени от суровия живот на север, очарователността, която Рик Риърдън придава на персонажите си и неговите умения да разказва завладяващи и забавни истории. Всеки, които е прочел поне една от книгите на Риърдън, знае че той изправя героите си пред всякакви предизвикателства и комични ситуации, преди те да успеят да предотвратят бедствието, което е надвиснало над целия свят.Тъй като до сега бях чела само книгите му свързани с гръцката митология, ми беше още по-интересно да проследя историята на нордическите богове и какво точно представляват техните девет свята от световното дърво Игдрасил. Докато четете книгата, може да останете объркани заради многото странни имена назоваващи предмети, животни, дървета, герои, мечове, магии и др. , но повярвайте, това прави четенето още по-забавно. Дали Магнус ще се сблъска с могъщ и свиреп скандинавски божествен вълк или ще бяга от разярена катерица, която бяга напред-назад по световното дърво, е еднакво забавно и любопитно за проследяване. 


      Искам да отделя специално внимание на персонажите от книгата. Знаете, как когато четеш винаги се привързваш към един персонаж и винаги, когато се появи сцена с него, наостряте уши и очи,за да погълнете всяко негово действие или всяка негова дума. Е, в "Мечът на лятото" аз бях така само, че за всеки един от героите. Обикнах всеки един от тях заради характера му и уникалността му. Джуджето Блиц, което иска да бъде моден дизайнер , но е готово да скочи с парашут в стая пълна с великани, само за да спаси приятелите си. Елфът Хартстоун, който е преживял ужасно детство , но в края открива свое ново семейство, което го приема такъв какъвто е и му показва, че е силен и борбен човек....елф. Самира ал-Абас, която води двоен живот- като обикновено влюбено момиче и силна валкирия, бореща се срещу силите на злото.

    – Дървото... Лаерадр. То си има име?– Повечето важни неща си имат имена – тя ми се намръщи. – Кой беше ти всъщност?– Много смешно.

     Мечът на лятото, който се казва Сумарбрандер, но му казват Джак, защото Сумарбрандер е твърде дълго. И на последно място, но не по важност - Магнус Чейс, който е изкован от ирония, непукизъм, хумор  и голяма доза героизъм. 

    - Извинявай, дълго остро парче метал. Нараних ли чувствата ти?




     
     Разбира се, в книгата има още много персонажи, като съседите на Магнус  от "Валхала". Които също са доста интересна група, доста многоцветна и ...свирепа, готови да влязат в битка, винаги когато има възможност за такава.

    -Да завземен хълма!..
    - Но защо? - попитах в отговор аз.
    - Понеже е хълм.
    -Мре да завладява хълмове....

           Няма как да спомена и препратките, които Рик Риърдън е направил към известни филми  и също това, че е отличил боговете Тор, Локи, Один от тези, които сме гледали в поредицита за "Тор: богът на гръмотевиците". Чрез препратките и не толкова добре познатата ни скандинавска митология, "Мечът на лятото" се явява добър учител, който ще обогати общата култура на читателя по забавен и интересен начин. 

    „Без спойлери. Тор обаче изобщо не си е гледал филмите.“ 


        Споменаването на герои от други поредици на Рик Риърдън и препратките към тях, бяха доста остроумни , типично в стила на тази книга. Възбуждащо интереса беше това, че Магнус и Анабет (от поредицита за "Пърси Джаксън и боговете на Олимп") имат роднинска връзка. Това успя да ме спре да търся приликите между Пърси и Магнус, а да сравня Магнус с Анабет, а те наистина имат общо- борбеността и прозорливостта. 



        В заключение мога да кажа, че да прочетете "Мечът на лятото" има много ползи, които не се изразяват само в приятно прекарване на времето , докато сте се потопили в историята, но и многото нови неща, които ще научите, хумористичния начин , по който Рик Риърдън ще ви представи героите и събитията, невероятното озаглавяване на всяка едно от главите и разбира се, изнедатите, които се крият в книгата.




    Архив на блога